ПОСЛАНИЕТО НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО
ПАПА БЕНЕДИКТ XVI
ЗА ПОСТНОТО ВРЕМЕ ПРЕЗ 2011 ГОДИНА

«Вие се погребахте заедно с Него в кръщението, в което и възкръснахте заедно с Него» (виж Кол 2, 12)

Скъпи Братя и Сестри,

Постното време, което ни води към Пресвятата Пасха, наистина представлява за Църквата, едно безценно литургично време.   И аз с голямо удоволствие ви отправям това послание, за да може и тази година Постното време да бъде изживяно с целия необходим плам.  В очакване на решителната среща със Съпруга по време на вечната Пасха, църковната общност изпълва своя път с пречистване в духа с една жадна молитва и една дейна милосърдна любов, за да черпи повече изобилия от  Тайната на Изкуплението в новия живот, който е в Господ Исус Христос (виж Préface I de Carême).

1. Този живот ни е предаден още в деня на нашето Кръщение, когато, «станали участници в смъртта и във възкресението на Христос», ние започваме «радостното и опияняващо изживяване на учениците» (Проповед на Празника на Кръщение Господне, 10 януари 2010). В своите послания Свети Павел настоява много пъти за едно специално общение  с Божия Син,  което се осъществява в момента на потапянето в кръщелните води. Фактът, че Кръщението много често се получава в ранна възраст ни показва ясно, че то е Божи дар: Никой не е заслужил вечен живот чрез своите собствени сили. Божието милосърдие, което изтрива греховете и ни дава да изживеем нашето съществуване със «същите чувства, които са в Исус Христос» (Фил 2,5), е дадено на човека безвъзмездно.

В своето послание до Филипяните, Апостолът на Народите (l’Apôtre des Gentils) ни просветлява върху смисъла на преобразяването, което се извършва с участието на смъртта и на Възкресението на Христос, посочвайки ни целта, която трябва да следваме: «да го опознаем със силата на Неговото Възкресение и на Общението с Неговите страдания, да се оприличим в Неговата смърт, за да достигнем ако е възможно до  възкресение сред мъртвите » (Фил 3, 10-11). Кръщението не е само един отминал ритуал, то е среща с Христос, която придава форма на целия живот на кръстения, дава му божествен живот и го зове към искрено обръщане на сърцето, мълчаливо и подкрепено от Благодатта, което му позволява така да достигне до значимостта  на израсналия Христос.

Една специална връзка свързва Кръщението с Постното време, като благодатен период, за да се почерпи опит от благодатта, която спасява.  Отците от Втория Ватикански Събор отправиха призив към всички Пастири на Църквата, за да бъдат  «използвани по-изобилно кръщелните елементи в Литургията за Постното време» (Const. Sacrosanctum Concilium, 109). Действително още от самото начало Църквата обединява Пасхалното Бдение и Служението на Кръщението: в това Тайнство се изпълнява голямата Тайна, в която човек умрял в греха, става участник в новия живот на Възкръсналия Христос и получава същия този Дух Господен, който възкреси Исус сред мъртвите   (виж Рим 8,11). Този безвъзмезден дар трябва постоянно да бъде съживяван във всеки от нас и Постното време ни поднася един аналогичен маршрут на този на катехумената, който за християните от първоначалната Църква, както и за тези днес, е едно място за учение, място необходимо за вярата и християнския живот: те живеят наистина своето Кръщение като един определящ акт за цял живот.  

2. За да поемем убедено по пътя към Пасхата и да се подготвим да отслужим Възкресението на Господ Исус Христос – което е най-радостния и тържествен празник в литургичната година- кое би било по-подходящо от това да се оставим да ни води Божието Слово? Ето защо Църквата, която чрез евангелските текстове  проповядвани в неделите на Постното време ни води към една специална задълбочена среща с Господ Исус Христос, ни кара отново да преминем през етапите на християнското начало: за  катехуменатите да приемат Тайнството за новото рождение;  за тези, които вече са кръстени да направят нови решителни стъпки и да последват Христос с един по-пълноценен дар.

Първата неделя на Постното време осветява нашето положение на земята. Победата на Исус Христос в битката над изкушенията, с която започва времето на Неговата мисия, е един призив да осъзнаем нашата нищета и да приемем Благодатта, която ще ни избави от греха и ще ни подкрепи по един нов начин в Христос, Пътят, Истината и Живота. (виж Ordo Initiationis Christianae Adultorum, т. 25). Това е една настойчива покана към нас, която ни напомня с примера на Христос в единение с Него, че християнската вяра включва една борба срещу  «Владетелите на този тъмен свят» (Еф 6,12) където демонът действа и не спира дори в наши дни да изкушава всеки човек, който иска да се доближи до Господ Исус Христос: Христос излиза победител от тази борба, именно, за да отвори нашите сърца с надежда и да ни води към победата над изкушенията на злото.

Евангелието за Преображение Господне ни кара да съзерцаваме славата на Христос, която изпреварва Възкресението и известява обожествяването на човека. Християнската общност открива, че следвайки апостолите Петър, Яков и Йоан, тя е водена «насаме на една висока планина» (Мт17,1) за да приеме по нов начин  в Христос, като син в Сина, дарът на Божията благодат: «Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение. Него слушайте.» (Мт17,5). Тези думи ни приканват да изоставим всекидневния ропот и да се потопим в присъствието на Бог: Той иска всеки ден да ни предава това Слово, което ни изпълва в дълбочината на духа, там където се разграничава доброто от злото  (виж Евр. 4,12) и се утвърждава нашата воля да следваме Господ Исус Христос.

«Дай Ми да пия» (Йн 4,7). Тази молба на Исус отправена към Самарянката, която ни се разказва в Литургията на третата неделя на Постното време, изразява страданието, което Бог изпитва  за всеки човек и иска да породи в нашите сърца желанието за дара  на «бликащата вода за вечен живот » (стих 14): Именно дарът на Светия Дух прави от християните  «истински обожатели», способни да молят Отца «с дух и с истина » (стих 23). Само тази вода може да утоли нашата жажда за добро, за истина и за красота! Само тази вода, която ни е дадена от Сина, може да напои пустините на неспокойната и неудовлетворена душа  «докато не почине в Бог», както обича да казва Свети Августин.

Неделята за слепия по рождение, ни представя Христос като светлината на света.  Евангелието пита всеки от нас: «Ти вярваш ли в Божия Син?» «Вярвам, Господи!» (Йн 9, 35-38), отговори радостно слепият по рождение, който говореше от името на всеки вярващ. Чудото на това изцеление е знак, чрез който Исус Христос, връщайки зрението иска да отвори и нашия вътрешен поглед,  та нашата вяра да бъде все по-дълбока и ние да можем да познаем в Него нашият единствен Спасител. Христос осветява целия мрак в живота и дава на човека да живее като  «чедо на светлината».

Когато Евангелието за петата неделя проповядва възкресението на Лазар, ние се изправяме пред последната Тайна за нашето съществуване: «Аз съм Възкресението и Животът... Вярваш ли в това? » (Йн 11, 25-26). След Марта, за християнската общност идва времето,  отново да постави в съзнанието си цялата своя надежда в Исус от Назарет: «Да, Господи, аз вярвам, че Ти си идващият на света Христос, Син Божи» (стих 27). Общението с Христос, в този живот ни подготвя да преодолеем препятствията на смъртта, за да живеем вечно в Него. Вярата във възкресението на мъртвите и надеждата за вечен живот отварят нашия ум за дълбокия смисъл на нашето съществуване: Бог сътвори човека за възкресението и живота; тази истина потвърждава едно истинско и окончателно измерение  в човешката история, в собственото съществуване, в социалния, политическия и в икономическия живот. Лишена от светлината на вярата, цялата вселена ще загине, погребана без бъдеще и надежда.

Пътят на Постното време свършва с Пасхалната Тридница (Triduum Pascal), по-специално с Голямото Бдение в Святата Нощ: подновявайки нашите обещания от Кръщението ние изповядваме отново, че Исус Христос е Господар на нашия живот, на този живот, който Бог ни дари, когато бяхме преродени «от водата и от Светия Дух », и ние потвърждаваме нашето смело намерение да отговорим на действието на Благодатта, за да бъдем Негови ученици.

3. Нашето навлизане в смъртта и във Възкресението на Христос, чрез Тайнството на Кръщението, ни подтиква всеки ден да освобождаваме сърцата си от бремето на материалните неща, от егоистичната връзка със «земята», която ни обеднява и ни пречи да бъдем разположени и отворени към Бог и ближния. В Христос, Бог се открива като Любов (виж 1 Йн 4,7-10). Кръстът на Христос, «думите на Кръста» разкриват спасителната мощ на Бог (виж 1 Кор1,18) която се дава, за да изправи човека и да го поведе към спасение: отнася се за най-радикалната форма на любов (виж Енцикликата Deus caritas est, 12). Чрез традиционните практики на постене, милостиня и молитва,  знаците на нашата воля за обръщане на сърцето, Постното време ни учи да живеем по един все по-радикален начин Любовта на Христос. Постенето, което може да има различни мотиви за християнина има дълбоко религиозно значение: като лишаваме нашата трапеза, ние се учим да побеждаваме нашия егоизъм,  за да живеем според логиката на Любовта и дара; приемайки да се лишим от нещо-което при това не е маловажно- ние се научаваме да отвърнем поглед от нашето собствено «аз», за да открием Някой, който е близо до нас и да познаем Бог в лицата на толкова много наши братя. За християнина в практиката на постенето няма нищо лично, а е едно отваряне към Бог и нищетата на хората; тя допринася за това, че любовта към Бог да стане също и  любов към ближния. (виж Мк 12,31).

По пътя си ние се натъкваме също така и на изкушението за притежаване, на любов и на пари, което се противопоставя на първенството на Бог в нашия живот. Жаждата за притежание поражда насилие, недобросъвестност и смърт, именно за това Църквата специално в Постното време призовава за практикуването на милостинята, което ще рече на споделянето. Докато идолатрията на благата не само ни разделя от другите, но ни лишава от човечност като личности и ни прави нещастни, подмамвайки и излъгвайки нашите очаквания, за това че сме предпочели материални блага пред Бог, единственият извор на живот. Как бихме могли ние впрочем да разберем бащинската доброта на Бог, ако нашето сърце е изпълнено със самодоволство и с нашите проекти, които ни дават илюзията, че можем да си осигурим сами нашето бъдеще? Изкушението е да мислим като богаташа за притчата: «Душо моя, ти имаш толкова имоти в запас за много години напред...».  Ние знаем, какво отговори Господ: «Безумецо, същата  тази нощ, ще ти поискат и душата  ...» (Лк 19,19-20). Практикуването на милостиня ни довежда до първенството на Бог и до вниманието към другия, тя ни кара да открием отново добротата на Отца и да получим Неговото милосърдие. 

През цялото Постно време –Църквата ни поднася с голямо изобилие Словото Божие. Размишлявайки върху него и тълкувайки го, за да го впишем в нашето ежедневие ние откриваме една безценна и безупречна форма на молитва. И наистина внимателното слушане на Бог, който говори непрекъснато на нашите сърца подхранва пътя на вярата, по който ние сме тръгнали в деня на нашето Кръщение. Молитвата ни позволява също да влезем в една нова представа за времето: Без перспективата за вечност, за възвишеност, в действителност времето е само ритъм, който отмерва нашите стъпки към един хоризонт без бъдеще. Докато, ако се молим ние отделяме време за Бог, за да открием, че Неговите «слова няма да преминат» (Мк 13,31), за да влезем в това близко общение с Него «което никой не ще може да ни отнеме» (виж Йн 16,22) и което ни отваря  за надеждата, която не разочарова и за вечния живот.

На кратко пътят на Постното време, с който ние сме поканени да съзерцаваме Тайната на Кръста, държи да ни направи «подобни на Христос  в Неговата смърт» (Фил 3,10), за да направим едно дълбоко обръщане на нашия живот: ние се оставяме, като Свети Павел по пътя за Дамаск, да ни преобрази действието на Светия Дух; да води твърдо нашето съществуване според волята Божия; да ни освободи от нашия егоизъм, като преодолеем инстинкта да се налагаме над другите, отваряйки се към милосърдната любов на Христос. Постното време е един благоприятен период, за да признаем нашата слабост, приемайки чрез едно откровено преразглеждане на живота, обновяващата Благодат на Тайнството Покаяние и да продължаваме решително да вървим към Христос.  

Скъпи Братя и Сестри, чрез личната среща с нашия Изкупител и чрез практикуването на постенето, милостинята и молитвата, пътят на обръщането към Пасха ни води да открием по нов начин нашето Кръщение. Да приемем отново в това Постно време Благодатта, която Бог ни даде в мига на нашето Кръщение, за да води и осветява тя всички наши действия. Това Тайнство ние сме призовани ден след ден да го живеем с все повече благоразположение и истинност- следвайки Христос.  В това пътуване ние се поверяваме на Дева Мария, която роди Божия Син със своята вяра и  своята плът, за да ни потопи като самата Нея в смъртта и възкресението на своя Син Исус и да имаме живот вечен.

Ватикана,  4 ноември 2010г.

BENEDICTUS PP. XVI