Св. ТЕРЕЗА на Младенеца Исус

Една млада девойка, влязла на петнадесет години в Кармилски мaнастир, живяла там девет години скрит живот, починала на двадесет и четири години ... Само десетина години след смъртта й, името й се прочува по целия свят заради безбройните чудеса, които Бог върши чрез нейното ходатайство. “Искам да прекарам блаженството си в небето, като върша добро на земята ... Моята мисия е да направя да бъде обичан Бог, както аз го обичам ... да дам своя малък път на душите ... Винаги съм давала на Бога само любов и Той ще ми върне любов. След смъртта си ще направя да вали дъжд от рози”, казва светицата.

Когато излиза в края на ХІХ век нейната автобиография “Историята на една душа”, написана по поръка на Настоятелката на монастира, предизвиква истинска революция в духовния живот. Дотогава, особено под влияние на френския янсенизъм, през ХVІІ, ХVІІІ и ХІХ векове се считало, че светостта се състои предимно в изнурителни пости, непосилни самобичувания и най-суров аскетизъм. Малката света Тереза, наречена така за разлика от Голямата света Тереза Авилска, чрез своя кратък живот открива нов начин на осветяване – така наречения МАЛЪК ПЪТ. За него папа Йоан Павел ІІ казва: “Малкият път” е пътят на “светото детство”. В този път има нещо изключително, гения на света Тереза от Лизио. Та коя друга от евангелските истини е по-основна и по-очевидна от тази: Бог е наш Отец и ние сме Негови деца. Тази най-универсална истина е била наново “разчетена”, наново открита от Малката света Тереза чрез вътрешния опит на нейното сърце и нейния живот – с вяра, надежда, любов и безкрайно доверие.”

Мария-Франциска-Тереза Мартен е родена в Алансон (Нормандия) Франция на 2 януари 1873 г. Нейната святост, узряла в продължение на един толкова кратък живот, е била предварително подготвена чрез семейната й среда. И двамата й родители – Зели Герен и Луи Мартен, потомствени католици, желаели да се посветят на Бога. Но Провидението им отрежда друго – девет деца, четири от които умират много рано, но останалите – пет момичета, възпитани с много любов, се посвещават на Бога. Четири влизат в Кармилския орден, а петата – в Обществото на Сестрите Визитандинки.

Тереза е най-малкото дете в семейството. От ранна възраст е мечтаела да стане голяма светица. Загубва рано майка си, когато е само на четири години и половина и остава под нежните грижи на баща си и сестрите си. Постъпвайки в Кармилския монастир като петнадесетгодишно дете, Тереза по време на своя монашески живот достига върховете на светостта. Умира от туберкулоза на 30 септември 1897 г. в Лизио, Франция, като ни оставя описанието на духовния си живот в “Историята на една душа”, както и много духовни писма и стихове.

На 29 април 1923 г. папа Пий ХІ пред много верни, дошли в Рим от целия свят, провъзгласява в базиликата “Свети Петър” сестра Тереза на Младенеца Исус за Блажена, а на 17 май 1925 г., в присъствието на многохиляден народ, същият папа я причислява тържествено към лика на светците. По-късно, през 1927 г., той я обявява за главна покровителка – наравно със св. Франциск Ксаверий – на всички мисии в света. А през 1997 г., по случай 100 години от смъртта на светицата, папа Йoан Павел ІІ тържествено я обяви за Църковноучителка. Така, след великата света Tереза Авилска, обогатила Църквата със своето мистично учение, след света Катерина Сиенска, допринесла за мира и единството на Църквата през ХVІ век, имаме още една – трета – Църковноучителка, която със своя “малък път” води душите скромно и простодушно, но в същото време енергично и с постоянство, към върховете на християнското съвършенство.