XIX Световен ден на болните

Послание на Светия Отец

за  XIX Световен ден на болните

 

(11.02.2011)

 

„Чрез Неговите рани се изцерихте” (1 Петр. 2,24)

 

Скъпи братя и сестри,

 

Всяка година при честването на Света Богородица Лурдска, което се отслужва на 11 Февруари, Църквата чества Световния ден на болните. Това събитие, както желаеше и почитаемия папа Йоан Павел II, е специален повод да се замислим върху тайната на страданието и преди всичко да събудим в нашите християнски общности една особена състрадателност към всички наши братя и сестри, които страдат поради различни болести. Ако всеки човек е наш брат или сестра, толкова повече слабите, страдащите, и нуждаещите се от грижи трябва да бъдат в центъра на нашето внимание, за да не се чувства никой от тях забравен или пренебрегнат; и така „Мярката за хуманност се определя много съществено от отношението към страданието и към страдащите. Общество, което не може да приеме страдащите и не може да помогне в състраданието, да сподели и да понесе страданието и отвътре, е жестоко и антихуманно общество” (Енциклика Spe salvi, 38). Инициативите, които ще бъдат организирани в отделните Епархии по случай този ден, нека бъдат насърчение да направим нашата грижа към страдащите още по-ефективна, в очакване на тържественото му отслужване през 2013 година в Марииното светилище в Altotting, Германия.   

 

1.      Пазя още в сърцето си спомена за момента в който по време на пасторалното посещение в Торино имах възможността да застана в размишление и молитва пред Светата Плащеница, пред това страдащо лице, което ни призовава да размишляваме за Този, Който понесе върху себе си човешкото страдание от всяко време и всяко място, понесе върху себе си нашите страдания, нашите трудности и нашите грехове. Колко много вярващи християни през човешката история са заставали пред Светата Плащеница, в която беше увито Тялото на Христа разпнатия, и това напълно съвпада със предаденото ни от Светите Евангелия за страданието и смъртта на Исус. Съзерцавайки Светата Плащеница сме призвани да размишляваме върху това, което пише св. Ап. Петър: „Чрез Неговите рани се изцерихте” (1 Петр. 2,24). Сина Божи страда, умря на кръста, но възкръсна, и точно за това раните на Христа се превръщат в знак за нашето изкупление, за прошката и помирението ни с Отца, но също са едно изпитание за вярата на Апостолите и за нашата вяра. Всеки път когато Христос говори за своето страдание и кръстна смърт Апостолите не възприемат Неговите думи, отхвърлят ги, противопоставят се. За тях, както и за нас, страданието остава винаги трудно за приемане и за понасяне. Двамата апостоли от Емаус вървят тъжни по пътя заради събитията случили се в Ерусалим през ония дни и само когато Възкръсналият изминава пътя заедно с тях, са готови да приемат всичко, което се е случило (виж Лк. 24, 13 – 31). Също за апостол Тома е трудно да повярва във изкупителното страдание: „Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам”(Ив. 20, 25). Но когато застава пред Христа, Който му показва своите рани неговият отговор се превръща в едно вълнуващо изповядване на вярата: „Господ мой и Бог мой!” (Ив. 20, 28). Това което беше непреодолимо препятствие, защото изглеждаше като явно отстъпление на Исус, при срещата с Възкръсналия се превръща в победа на любовта: „Само Бог който ни обича до такава степен, че дори невинен се натовари с нашите болки и слабости, е достоен напълно да Му отдадем нашата вяра” (Послание Urbi et orbi, Пасха 2007).

 

 

 

 

2.      Скъпи болни и страдащи, именно чрез Христовите рани, ние можем да видим с очи изпълнени с надежда всички злини, които заливат човечеството. Възкръсвайки, Господ не премахна страданието и злото в света, но ги победи в основата им. Върху надмощието на злото се противопостави със силата на Своята любов: „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг, както аз ви възлюбих” (Ив. 13,34). Христос победител на смъртта, живее между нас. Нека заедно със Св. Тома да кажем и ние : „Господ мой и Бог мой!”, и по примера на Христос нашият Учител и ние в готовност да полагаме живота си за нашите братя (виж 1 Ив. 3,16), бидейки носители на радостта, която не се страхува от болката, но е радостта на Възкресението.

 

Св. Бернард потвърждава: „ Бог не може да страда, но може да бъде състрадателен”. Човекът е толкова скъп на Бога, че той Сам стана човек, за да може да страда заедно с човека, съвсем реално в плът и кръв, както ни е показано в историята на страданията на Исус. Следователно в цялото човешко страдание се е появил един състрадаващ понасящ заедно с нас страданието; следователно във всяко страдание присъства con-solatio, утешението на състрадаващата любов на Бога, вследствие на което е изгряла звездата на надеждата ( Енциклика Spe salvi, 39).

 

Към вас, скъпи братя и сестри, отправям това послание, за да бъдете свидетели чрез вашето страдание, вашия живот и вашата вяра.

 

3.   Мислейки за световната среща на младежта през август 2011 год. бих искал също да отправя едно специално послание към младежите, и по-специално към тези които преживяват различни болести. Кръстът често ни кара да се страхуваме, защото изглежда отрицание на живота. Всъщност е точно обратното! Той е „да”-то на Бога към човека, най великият израз на Неговата любов и извор, от който извира животът. Всъщност от отвореното сърце на Исус произлезе този Божествен живот. Само той може да освободи света от злото и да направи да расте Царството на справедливостта, на мира и на любовта, към което всички се стремим (Послание за световния ден на младежта 2011, 3). Скъпи младежи, важно е да се научите да „виждате” и „да се срещате”със Исус в Светата Евхаристия, където е присъстващ реално за нас, и ни е попътна храна, но освен това е необходимо да го разпознаете и да Му служите сред бедните, болните и сред тези наши братя и сестри, които са затруднени и се нуждаят от вашата помощ (Послание за световния ден на младежта 2011, 4). Към всички вас, младежи, както болни, така и здрави, отправям призива да направите мостове от любов и солидарност, за да не се чувства никой сам, но близо до Бога и част от голямото семейство на Неговите чеда (Генерална аудиенция, 15 ноември 2006).

 

 

4. Съзерцавайки Христовите рани нашият поглед се отправя към Неговото Пресвето Сърце в което се проявява в най-велика степен Божията любов. Пресветото Сърце Исусово е Христос Разпнатия, със прободеното ребро от което протече кръв и вода (виж Ив. 19, 34), символ на тайнствата на Църквата, за да могат всички човеци привлечени от Сърцето на Спасителя, с радост да черпят вода от изворите на спасението (Messale Romano, Предисловие за тържеството на Пресветото Сърце Исусово). Специално вие, скъпи болни, чувствайте близостта на това Сърце пълно с любов и черпете с вяра и радост от този извор, молейки се с молитвата на Св. Игнатий от Лойола: „Вода от раните Христови, умий ме, Страдание Христово подсили ме, Добри Исусе удовлетвори ме, в Твоите рани скрий ме”.

 

 

5. В края на това мое послание за Световния ден на болните, желая да изкажа моята близост към всички и към всеки един поотделно, чувствайки се съучастник на страданията и на надеждите, които преживявате всекидневно в общение с Христос разпънат на Кръста и Възкръснал, за да ви дари мир и духовно оздравяване. Заедно с Него до вас бди и Дева Мария, която с доверие призоваваме като здраве на болните и утешителка на наскърбените. Под Кръста за Нея се сбъдва пророчеството на Симеон: Нейното сърце е пронизано (виж Лк. 2, 35). В най-дълбокия момент на Нейното страдание, съпричастно към това на Сина, Мария е готова да приеме новата Мисия: да стане майка на всички Христови чеда. В часа на Кръста, Исус и` представя всеки от Неговите апостоли като казва: „Ето синът ти” (виж Ив. 19, 26-27). Майчината състрадателност към Сина и` се превръща в майчина състрадателност към всеки един от нас в нашите всекидневни страдания (Проповед в Лурд, 15 септември 2008).

 

Скъпи братя и сестри, в този Световен ден на болните, призовавам също и всички отговорни институции за да инвестират още повече енергия в санитарните отделения, които са в помощ на страдащите, преди всичко на по-бедните и нуждаещите се, отправям моята мисъл към всички Епархии и изпращам сърдечен поздрав към Владиците, към свещениците, към богупосветените, към семинаристите, към санитарните работници, към доброволците и към всички, които се грижат с любов към страданията на всеки болен брат или сестра, в болниците, в старческите домове, в семействата: Винаги виждайте в лицето на болните, лицето на Христос.

 

На всички обещавам моята молитва, и на всеки един от вас изпращам специален Апостолически Благослов.

 

Ватикана, 21 ноември 2010, Празник на Христос Цар





{START_COUNTER}