Георги Йовчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Йовчев
Роден
9 май 1950 г. (73 г.)

РелигияКатолическа църква[1]
Учил вПапски източен институт
Георги Йовчев в Общомедия

Георги Йовчев е български католически духовник, епископ на Софийско-пловдивската епархия. По време на неговото архиерейско служене настъпва крахът на тоталитарния режим в България, при който Католическата църква в България понася най-тежките си удари – отнемане на имущество, политически репресии срещу католическите духовници и дискредитиране пред обществото. Монсеньор Йовчев работи за възстановяване на имиджа на църквата и реабилитиране на духовенството. Около 70% от конфискуваните имоти на католическата църква в България са върнати.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Епископ Страхил Каваленов, епископ Христо Пройков, Aпостолическият нунций в България архиепископ Анселмо Пекорари и епископите Георги Йовчев и Румен Станев след литургия на 17 октомври 2021 г. в Пловдив.

Георги Иванов Йовчев е роден на 6 май 1950 г. в село Секирово, сега квартал на град Раковски. Средното си образование завършва в Професионалната гимназия по селско стопанство в село Белозем, специалност „Двигатели с вътрешно горене“. Отбива задължителната си военна служба в София. Заради комунистическия режим се е подготвя тайно за свещеник при отец Никола Радов, отец Васко Сейреков и отец Петър Изамски.

На 9 май 1976 г. е ръкоположен за свещеник[2] от епископ Богдан Добранов. Специализира богословие в Папския Източен Институт в Рим, Италия. Бил е енорийски свещеник в Пловдив, Раковски, Калояново, Дуванлии и Житница.

На 6 юли 1988 г. е преконизиран за апостолически администратор на Софийско-пловдивската епархия и за титулярен епископ на Ламфуа.[2] На 31 юли 1988 г. е ръкоположен за лафмуйски епископ[2] от архиепископ Франческо Коласуоно, в съслужие с епископ Самуил Джундрин АА и екзарх Методий Стратиев АА, в пловдивската катедрала „Свети Лудвиг“.

През януари 1989 година монсеньор Георги Йовчев посреща в църквата „Свети Лудвиг“ президента на Франция Франсоа Митеран.

На 13 ноември 1995 г. е назначен за Софийско – Пловдивски епархиен епископ.[2] Член е на Междуритуалната епископска конференция в България.[3]

През 90-те години на XX век, епархията успява да си възвърне собствеността на някои от маломерните имоти иззети от комунистическата власт. Крупните имоти и сгради като френските колежи и католическите болници не са реституирани.[4]

През 2002 година Георги Йовчев венчава княгиня Калина Сакскобургготска и Китин Муньос.

При неговото управление в диоцеза са построени следните нови църкви: конкатедралата „Свети Йосиф“ в град София, „Свети Дух“ в град Пловдив, „Свети Андрей“ в село Калояново и „Свето Семейство от Назарет“ в град Хисаря. На много от съществуващите храмове е извършен основен ремонт, а за други са предприети нетложни ремонти и укрепителни дейности. Изградени са и нови енорийски домове за свещениците.[5]

Построени са и манастири на сестрите Францински мисионерки в село Житница и манастира „Света Елисавета“ в град Раковски, на сестрите бенедиктинки „Свети Бенедикт“ в град Раковски, манастир на сестрите пасиониски в Калояново, манастир на отците Конвентуалци – „Свети Максимилиян Колбе“ – също в град Раковски. В Калояново бе построен и функционира Дом за възрастни хора „Свети Йосиф“.[5] Построени са и параклисите „Христос Възкръсналия“ и „Свети Йосиф“ до гробищните паркове в град Раковски.

Агент "Петър" на ДС[редактиране | редактиране на кода]

С решение № 300 от 17 януари 2012 г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и РС към БНА обявява, че Георги Йовчев е бил сътрудник на Държавна сигурност (ДС), ІІІ отдел под името „Петър“.[6] В декларация от 19 същия месец епископ Георги Йовчев изяснява обстоятелствата около събитията през 1986 г. да бъде заплашван за неговата работа с младите хора от град Раковски и оказаният му натиск, включително побой в дома му и закани да бъде убит подобно на отците Флавиан Манкин и Фортунат Бакалски. Той декларира: „Със сигурност мога да кажа, че никога не съм писал доноси към ДС, както и самите служители на Комисията по досиетата потвърждават, че не съществува досие, в което да се вижда, че съм доносничил писмено.“[7] Документите от досието му са унищожени през пролетта (април) на 1990 г. и затова не са налични.[8] Комисията уточнява, че разполага с данни за принадлежност на Йовчев към комунистическите тайни служби и след 10 ноември 1989 г.[9]

Епископ Йовчев пред храма „Светото семейство от Назарет“ в град Хисар

Участие в Междуритуалната епископска конференция[редактиране | редактиране на кода]

В Епископската конференция на България е председател на следните комисии:

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Лента на Големия Кръст на Малтийския орден „Pro piis meritis Melitensi“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. jovcev // Посетен на 21 октомври 2020 г.
  2. а б в г Bishop Gheorghi Ivanov Jovčev // Catholic Hierarchy. Посетен на 20 август 2019 г.
  3. СОФИЙСКО – ПЛОВДИВСКИ ДИОЦЕЗ // Архивиран от оригинала на 2016-09-16. Посетен на 2016-10-04.
  4. Католическата църква си иска болницата в Пловдив, архив на оригинала от 5 октомври 2016, https://web.archive.org/web/20161005111146/http://paper.standartnews.com/archive/2000/06/04/stranata/stranata4.htm, посетен на 4 октомври 2016 
  5. а б 25 години от въздигането в епископ сан на Негово Високопреосвещенство монс. Георги Йовчев.
  6. Решение № 300 от 17 януари 2012 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
  7. ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЕПИСКОП ГЕОРГИ ИВАНОВ ЙОВЧЕВ
  8. Агент „Петър” и сатанинската ДС
  9. Един агент на ДС в Католическата църква в България
  10. Софийско-Пловдивският епископ Георги Йовчев отличен с „Великия кръст“ на Малтийския орден
Софио Гинто Балсе ламфуйски епископ
(31 юли 1988 – 13 ноември 1995)
Яксон Родригеш
епископ Богдан Добранов апостолически администратор на Софийско-пловдивската епархия
(31 юли 1988 – 13 ноември 1995)
софийско-пловдивски епископ
(13 ноември 1995 – …)
настоящ