Завещание на Йоан Павел от 6.ІІІ.1979 (с по-късни допълнения)

В името на пресветата Троица. Амин.

“Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ” (срв. Мт 24,42 ). – тези думи ми напомнят за последното повикване, което ще настъпи когато Господ пожелае. Искам да го последвам и желая всичко, което представлява земният ми живот, да ме подготви за този миг. Не зная кога ще настъпи той, но, както всичко останало, и този миг оставям в ръцете на Майката на моя Маестро: totus Tuus. В същите тези майчини ръце оставям всичко и Всички, с които ме свърза живота ми и призванието ми. В тези Ръце оставям преди всичко Църквата, както и моя Народ и цялото човечество. Благодаря на всички. Моля всички за прошка. Молете се Божието Милосърдие да бъде по-голямо от моята слабост и немощ.

По време на духовните упражнения прочетох още веднъж завещанието на Светия Отец Павел VІ. Прочетеното ме накара да напиша настоящето завещание.

Не оставям след себе си собственост, с която следва да се разпореждат. Нещата за ежедневна употреба, които ползвах, моля да раздадете по собствено усмотрение. Личните ми записки да се изгорят. Моля отец Станислав да се погрижи за това и му благодаря за дългогодишното плодотворно сътрудничество и помощ. Всички останали благодарности остават в сърцето ми пред Самия Господ, защото ми е трудно да ги изразя тук.

По отношение на погребението повтарям същите разпореждания, които е дал Светия отец Павел VІ.(дописка отстрани: гроб в земята, без саркофаг. 13.ІІІ.1992). За мястото да реши Колегията на кардиналите и Съотечествениците ми.

Apud Dominum Misericordia et copiosa apud Eum redemtio

Йоан Павел рр. ІІ


Рим, 6.ІІІ.1979

След смъртта ми моля да се отслужи Света меса и молитви.

5.ІІІ.1990

Изразявам най-дълбоката си вяра, че при цялата ми немощ Господ ще ме дари с необходимото милосърдие, за да мога по негова воля да се справя с всички задачи, изпитания и страдания, които той поиска от слугата си докато е жив. Вярвам, че той няма да допусне поради някои мои постъпки: слова, действия или пренебрежение към делата да изневеря на задълженията си в святата Петрова столица.

24.ІІ. – 1.ІІІ.1980

По време на тези духовни упражнения разсъждавах и върху същността на Христовото служение в перспективата на онзи Преход, какъвто е за всеки от нас моментът на смъртта ни. На прощаване със света – за да се преродим за един друг бъдещ свят, чийто окончателен и красноречив знак за нас е Христовото възкресение

Препрочетох миналогодишния вариант на завещанието си, направен пак по време на духовни упражнения – сравних го със завещанието на моя велик предшественик и баща Павел VІ, това великолепно свидетелство на смъртта на християнин и папа – и опресних спомена за някои неща, към които съставеното от мен (по-скоро като временен вариант) завещание от 6.ІІІ.1979 г. се отнасяше.

Днес бих желал да добавя към него само това, че всеки трябва да разбира, че смъртта е неизбежна. И винаги да е готов да застане пред Господа и Съдника – Изкупителя и Бащата едновременно. И аз никога не забравям това, като поверявам този решаващ момент на майката на Христос и Църквата – на майката на моята надежда.


Времената, в които живеем, са изключително трудни и размирни. Пътят на Църквата, на вярващите и пастирите също е труден и наситен с присъщите на тези времена изпитания. В някои страни (като напр. тази, за която четох по време на духовните упражнения) Църквата е подложена на такова преследване, което по нищо не се отличава от първите векове и дори ги превъзхожда по степен на безпощадност и омраза. Sanguis Martyrum – semen Christianorum. Освен това – толкова хора загиват невинни, дори в страната, в която живеем...

Още веднъж изцяло се оставям на божията воля. Бог лично ще реши, кога и как да приключа земния си живот и пастирска дейност. В живота и смъртта Totus Tuus чрез Непорочната. Приемайки още сега тази смърт, вярвам, че Христос ще ми даде милостта на този последен изход т.е. Пасха. Вярвам, че ще я направи полезна за най-великото дело, на което се стремя да служа: спасението на хората, оцеляването на човешкото семейство, а в него на всички народи и племена (измежду тях сърцето ми по изключителен начин бие за земната ми Родина), за тези, които Той специално ми е поверил – за делото на Църквата, за възхвала на самия Бог.

Не желая да добавя нищо към написаното преди година – само да изразя онази готовност и същевременно вяра, към които настоящите духовни упражнения ме склониха.

Йоан Павел рр. ІІ

5.ІІІ.1982

По време на тазгодишните духовни упражнения прочетох (няколко пъти) текста на завещанието от 6.ІІІ.1979 г. Макар че продължавам да го смятам за временно (не окончателен вариант), го оставям така, както е било написано. Нищо (засега) няма да променям и нищо няма да добавя към разпорежданията, съдържащи се в него.

Покушението срещу мен на 13.V.1981 г. донякъде потвърждава правилността на думите, записани по време на духовните упражнения през 1980 г. (24.ІІ – 1.ІІІ).


Толкова по-силно чувствам, че се намирам изцяло в Божиите ръце – и оставам на разположение на моя Господ, като му се отдавам в непорочната му майка ( Totus Tuus ).

Йоан Павел рр. ІІ

5.ІІІ.1982

Р.S. Във връзка с последното изречение в завещанието от 6.ІІІ.1979 (и за мястото на погребението) “нека реши колегията на кардиналите и съотечествениците ми” – пояснявам, че имам предвид Краковския митрополит или Върховния Съвет на полския епископат – а колегията на кардиналите моля да удовлетвори евентуални молби в зависимост от възможностите.

1.ІІІ.1985 (по време на духовни упражнения)

Още нещо – по отношение на думите “колегията на кардиналите и съотечествениците ми”: колегията на кардиналите не е длъжна да пита по този въпрос “съотечествениците”, това може да се направи, ако по някакви причини колегията прецени за необходимо.

ЙП ІІ

Духовни упражнения през юбилейната 2000 г. (12-18.ІІІ) (към завещанието)

1. Когато на 16 октомври 1978 г. конклавът избра Йоан Павел ІІ примасът на Полша кардинал Стефан Вишински ми каза: “Задачата на новия папа е да въведе църквата в третото хилядолетие”. Не зная, дали цитирам буквално казаното, но съм сигурен, че смисълът на казаното е такъв. Изрекъл го е Човек, останал в историята като Примасът на хилядолетието. Велик Примас. Бях свидетел на неговата мисия, на неговата борба и победата му. “Победата, когато дойде, ще бъде победа чрез Мария” – така повтаряше Примасът на хилядолетието думите на предшественика си кардинал Август Хлонд.

ака донякъде бях подготвен за задачата, пред която се изправих на 16 октомври 1978 г. Сега, когато пиша тези думи, юбилейната 2000 година е реалност. През нощта на 24 декември 1999 г. беше отворена символичната Порта на големия юбилей в Базиликата “Свети Петър”, после при Свети Йоан на Латеранския хълм, при Санта Мария Маджоре – на Нова година, а на 19 януари Портата на Базиликата на св. Павел извън стените (San Paolo fuori le Mura). Последното събитие, поради екуменичния си характер, остави особена следа в паметта ми.

2. С всеки изминал ден и месец на Юбилейната 2000 година зад нас се затваря двадесети век и се отваря двадесет и първия. По решение на Провидението ми е било съдено да живея през този труден век, който остава в миналото, а в годината, когато навършвам осемдесет години (“octogesima adveniens”) не е ли време да повторя като библейския Симeон “Nunc dimittis”?

На 13 май 1981 г. в деня на атентата срещу Папата по време на аудиенцията на площад Свети Петър Божието Провидение по чудотворен начин ме спаси от смърт. Е динствения т Господар на живота и смъртта продължи живота ми, един вид отново ми го подари. Оттогава то й още повече Му принадлежи. Вярвам, че Той ще ми позволи да разбера докога ще изпълнявам тази служба, към която той ме призова на 16 октомври 1978 г. Моля Го да благоволи да ме повика когато той самият пожелае. “И тъй живеем ли, умираме ли... Господни сме ” . (срв. Писмо до римляните 14,8). Вярвам, че докато ми е дадено да изпълнявам Петровата служба в Църквата Божието Милосърдие ще благоволи да ми даде сили, необходими за тази служба.

3. Както всяка година по време на духовни упражнения прочетох завещанието си от 6.ІІІ.1979 г. Потвърждавам записаните в него нареждания. Дописаното тогава и по време на поредните духовни упражнения отразява трудната и напрегната ситуация, белязала осемдесетте години. През есента на 1989 година тази ситуация се промени. В последното десетилетие на изминалия век вече липсваше някогашното напрежение, което не значи, че не е донесло нови проблеми и трудности. Благодаря извънредно на Божието Провидение за това, че периода на т.нар. “студена война” приключи без въоръжен ядрен конфликт, опасността от който бе надвиснала над света през изминалия период.

4. На прага на третото хилядолетие “ in medio Ecclesiae ” желая още веднъж да изразя благодарността си на Светия дух за великия дар – Втория Ватикански събор, на който заедно с цялата Църква и с цялото епископство се чувствам длъжник. Убеден съм, че новите поколения дълго ще могат да черпят от богатствата, с които този Събор на ХХ век ни дари. Като Епископ, участвал в провеждането на Събора от първия до последния му ден желая да поверя това голямо наследство на всички, които са и ще бъдат призвани да го осъществят. А пък аз самият благодаря на Вечния Пастир за това, че ми позволи да служа на това велико дело в продължение на целия ми понтификат.

“І n medio Ecclesiae ” ... от най-ранните години на епископското ми ръкополагане – именно благодарение на Събора – ми бе дадено да почувствам братската общност на Епископата. Като краковски митрополит разбрах, какво е братската общност на презбитериума – Съборът откри ново измерение на този опит.

5. Колко хора трябва да спомена тук. Повечето от тях Господ вече е призовал при себе си – а тези, които все още са от тази страна, да бъдат припомнени в словата на това завещание, всички и навсякъде, където са.

В продължение на повече от двадесет години изпълнение на петровото служение “І n medio Ecclesiae ” се радвах на любезното и така плодотворно сътрудничество на мнозина отци кардинали, архиепископи и епископи, много свещеници, духовници – братя и сестри – и на твърде много светски личности, от средите на курията, на викариата на Римския диоцез, както и извън тях.

Как да не си спомня с благодарност всички епископства на света, с които съм се срещал по време на посещенията ad limina Apostolorum ? Как да забравя толкова братя християни – не католици? Ами равина на Рим и толкова много представители на нехристиянски религии? Ами представителите на културата, науката, политиката, на медиите?

6. И с наближаване на предела на земния ми живот паметта ми се връща към неговото начало, към родителите ми, брат ми и сестра ми (която не познавам, защото е починала преди раждането ми), към вадовицката енория, където съм кръстен, към града на моята младост, към връстниците ми, съучениците и съученичките от основното училище, гимназията, университета, към окупацията, когато бях работник, а после към енорията в Негович и краковската “Св. Флориан”, към академичното духовно пастирство, към средата на ... на много среди... в Краков, в Рим ...към хората, които Бог специално ми повери – на всички желая да кажа едно: Господ да ви поживи!

„In manus Tuas, Domine, commendo spiritum meum”

A.D.

17.III.2000