Св. Тереза Авилска е една от най-големите светици на Църквата, реформаторка на Кармилския Орден, велика мистичка и завладяваща писателка, първата жена, провъзгласена за Църковноучител.

Родена е на 28 март 1515 в гр. Авила (Кастилия, Испания), тя е закърмена с рицарския дух на своя народ и с безкомпромисна вярност към Католическата Църква. През 1536 г. влиза в Кармилския манастир “Въплъщение Господне” в Авила и приема монашеското име Тереза от Исуса. В следващите двадесет години живее според неговите норми, измъчвана от болести и душевни терзания. Годината 1556 се счита за повратна в нейния монашески живот. На Петдесетница тя получава откорвение и по собствените й думи добива смелостта да напусне всичко заради Бог, започвайки реформата на Кармилския Орден. През следващите години и до края на живота й тя живее един необикновен, дълбок мистичен живот, който не винаги е разбиран от сестрите и изповедниците й. За щастие през този период св.Тереза има щастието да срещне забележителни духовници и мистици като св. Петър от Алкантара, който я подкрепя и вдъховява да започне реформата в Ордена и по-късно св.Йоан от Кръста, който става неин съратник в това голямо дело.

Манастирският живот в Кармила през 16 в. се е отдалечил от първоначалното правило, което постановява монасите да живеят отшелнически, в лишения, труд и постоянна молитва. Св.Тереза иска да възвърне строгия контемплативен дух на Ордена и успява през 1962год. заедно с още четири сестри да основе първия реформиран Кармилски манастир “Св.Йосиф” в Авила. Монахините се събуват; символичен жест на пълния им отказ от всичко светско, който дава и името на новия клон на Ордена. Наричат ги Боси Кармилитки. Живеят в бедност, молитвено единение с Бога и в пълно откъсване от света. Размисляйки Божието слово, задълбочавайки се в молитвата – устната и особено умствената, тези съзерцателни души вървят по пътя на духовното съвършенство – влюбени в Бога и с пълно упование в Него.

Реформата носи изключителен духовен потенциал за Ордена и въпреки трудностите, които среща, се разгръща в цяла Испания. В 1568 г. Св. Йоан от Кръста основава първия реформиран мъжки манастир в Дуруело. До 1582 г. в страната са основани 16 нови манастира. След много изпитания на 1 април 1579 г. каузата на подетата от св. Тереза и св. Йоан от Кръста реформа е окончателно спечелена и правото на самостоятелно съществуване на реформирания Орден е официално признато.

Три години по-късно, на 4ти октомври 1582год. св.Тереза умира в манастира в Саламанка като истинска дъщеря на Църквата, чийто забележителен живот, реформаторско дело и литературно творчество са истинско съкровище за Църквата. Най-известните й произведения са: ‘Автобиография', ‘Път към съвършенството', ‘Вътрешният замък', ‘Книга на Основаванията'. Творбите й са истински шедьоври на мистичната литература, където св. Тереза от Исуса се доказва като дълбок познавач на човешката психика и истинен водач за душите, отправени към Бога.

Причислена е към лика на светците на 12 март 1622 г. На 27 септември 1970 г. папа Павел VI я провъзгласява за Църковноучителка.