Св. Фаустина

The image “http://www.faustyna-mogilno.pl/galeria/zycie/obraz.jpg” cannot be displayed, because it contains errors. „Дано всяка душа разбере колко е добър Господ, дано никоя душа не се страхува да общува с Господ. Никоя душа не бива да се оправдава с това, че е недостойна. Дано тя не отлага за по-късно поканата на Бог, защото това не се харесва на Господ.”
(из дневника на св. Фаустина -440)

Жизнен път.

Сестра М. Фаустина Ковалска, родена на 25.08.1905 г. в Глоговиец, е третото поред от десетте деца в семейството на бедни и набожни селяни. При кръщението си получава името Хелена. Още в детството си тя се отличава с любов към Бога и желание за молитва, трудолюбие, послушание и голяма чувствителност към човешките проблеми. Посещава училище само няколко години. Шестнадесетгодишна е принудена да напусне родния дом, за да работи като прислужница в Александров, близо до Лодз, и така да се издържа и да подпомага родителите си. Гласа на призванието сестра Фаустина долавя много рано, едва седемгодишна, но поради несъгласието на родителите си, опитва да подтисне зова на Бог. Виденията на страдащия Христос и упрекът му, че се бави, я карат да търси място в някой манастир. След като на много места и отказват, на 1 август 1925 г. тя прекрачва прага на клаузурата в Конгрегацията на Божията майка на милосърдието във Варшава, получава името Мария Фаустина и след необходимото време за подготовка полага вечни обети. Външно тя не издава извънредно богатия си мистичен живот. Всеотдайно изпълнява задълженията си, предано следва правилата на ордена и, въпреки че е съсредоточена и мълчалива, е изпълнена с доброжелателство и любов към хората. Работи в няколко къщи на ордена – най–дълго в Краков, Плок и Вилнюс като готвачка, градинарка и портиерка.Умира едва 33-годишна, на 5 октомври 1938 г. Първоначално е погребана в манастирското гробище в Краков-Лагиевники, а по време на информационния процес през 1966 г. тленните и останки са преместени в параклиса на манастира. На 18 април 1993 г. папа Йоан – Павел ІІ провъзгласява сестра Фаустина за блажена, а на 30 април 2000 г. – за светица. Днес св. Фаустина е известна в цял свят като посланичка на Божието Милосърдие и е причислена от теолозите към най-значителните мистици на църквата.

Дневникът на св. Фаустина.
Св.Фаустина сама посочва защо започва воденето на дневник. Така тя иска да изпълни поръчението на Господ да записва всичко, което Той и казва при явленията си, както и нареждането на изповедниците си, o. проф. М.Сопоцко и отец  Й. Андраш SI. Тя признава, че горещото и желание е чрез този дневник да запознае хората с добротата и милостта на Бога. Приживе не показва дневника на никого, дори, за да държи любопитните настрана, на 3.4.1938 г. прикрепва бележка, в която пише: „ Исус. Тези тетрадки и бележки, които са тук, не бива да чете никой – най-напред трябва да ги прегледа отец Андраш или отец проф. Сопоцко – тъй като това са тайни на съвестта. Божия воля е всичко това да бъде предадено за утешение на душите.” Целият текст на ръкописите обхваща шест тетрадки, които след смъртта на сестра Фаустина са съхранявани грижливо в конгрегацията и нямат никакви повреди. Заверен и подписан препис от тях е приложен към документите за информационния процес. Дневникът на св.Фаустина е преведен на много езици – английски, немски, италиански, испански, португалски, арабски, руски, унгарски, чешки, словашки.

Изображението на Милосърдния Исус
То е показано на св.Фаустина при едно явление, което тя има на 22 февруари 1931 година в килията си на манастира в Плоцк, за което пише:”Вечерта, когато бях в килията видях Исус, Господ, в бяла дреха. Едната ръка бе вдигната за благослов, другата докосваше дрехата на гърдите. От отвора на дрехата на гърдите излизаха два големи лъча, един червен и един блед. (...) След малко Исус ми каза: Нарисувай картина по това, което виждаш, с надпис под нея: Исусе, уповавам се на Теб. (Дн.47) Чрез картината Аз ще дам на душите много милости, затова всяка душа трябва да има достъп до нея.” (Дн.570) Картината „Исусе, уповавам се на Теб”, дело на художника Адолф Хила, се намира от есента на 1943 г. в параклиса на манастира на сестрите от конгрегацията на Божията Майка на Милосърдието в Краков-Лагиевники.

Празникът на Божието Милосърдие
За първи път Исус произнася желанието си за установяването на празника през 1931 г. в Плок, както и волята си за картината. В дневника на св.Фаустина е записано:” Желая празник на Милосърдието. Желая картината, която ще нарисуваш с четка, да бъде тържествено осветена в първата неделя след Великден. Тази неделя трябва да бъде празникът на Милосърдието. (Дн.49)

Броеницата на Божието Милосърдие
Исус диктува броеницата на св.Фаустина във Вилнюс, на 13-14 септември 1935 година и и казва: „ Тази молитва е за укротяване на Моя гняв.” (Дн.476) Не само онези, които сами молят тази броеница получават милост, но също и умиращи, край които я молят други хора. „Чрез моленето на броеницата на Божието Милосърдие”, казва Исус на друго място,”ти довеждаш човечеството по-близо до Мен.(Дн.929). Душите, които молят тази броеница ще бъдат обгърнати от Моето Милосърдие през живота и особено в часа на смъртта.”(Дн.754) Обещанието на Исус, свързано с броеницата на Божието Милосърдие е следното: „Приятно Ми е да им давам чрез тази молитва всичко, за което те Ме молят.(Дн.1541) и уточнява „ако това съвпада с Моята воля”.(Дн.1731)

Часът на Божието Милосърдие
През октомври 1937 г., при обстоятелства, които св.Фаустина не отбелязва конкретно, Господ Исус я насочва да почита часа на Неговата смърт (15.00 ч.): „ Щом чуеш, че удари третият час, потопи се напълно в Моето Милосърдие, прославяй го и го възхвалявай; призовавай могъществото му за целия свят, но особено за бедните души в чистилището, защото сега то е широко отворено за всяка душа.” (Дн.1572) Господ Исус описва точно начина на тази форма на почит към Божието Милосърдие: „Дъще моя, старай се в този час да провеждаш кръстния път. Ако това не ти е възможно, тогава иди за малко в параклиса и обожавай Моето сърце, намиращо се, пълно с милост, на олтара в най-святото тайнство. Ако и това не ти е възможно, задълбочи се , макар и за кратко, в молитва на мястото, на което се намираш в момента.” (Дн.1572) Господ Исус обещава: „В този час можеш да измолиш всичко за себе си и за другите. В този час дойде милостта за целия свят. Милосърдието победи Справедливостта.”(Дн.1572)

Разпространяване на почитта към Божието Милосърдие
Исус съобщава желанието си на св. Фаустина : „…свещениците трябва да разгласяват на грешните души Моето голямо Милосърдие. Грешникът не бива да се бои да се доближи до Мен.” (Дн.50) И споделя своята болка: „Недоверието на душите Ме разкъсва вътрешно. (…) въпреки неизчерпаемата Ми любов те не ми вярват; дори Моята смърт не им е достатъчна. Горко на душата, която злоупотребява с Моята Любов.” (Дн.50)

Деветница към Божието Милосърдие
Исус диктува на св.Фаустина деветницата, нарежда и да я моли преди празника на Божието Милосърдие, като започва на Велики петък. „Искам през тези девет дни да водиш душите при извора на Моето милосърдие, за да черпят сила, утешение и всякакви милости, от които имат нужда за трудностите в живота, но особено в часа на смъртта. Всеки ден ще водиш при сърцето Ми различни групи души и ще ги потапяш в морето на Моето Милосърдие. И аз ще отведа всички тези души в къщата на Моя Отец.” (Дн.1209)



{START_COUNTER}