Да потърсиш новото в познатото
- Детайли
- Двери
Интервю със Елеонора Караиванска, зограф и преподавател по иконопис в Софийската духовна семинария
- Какво означава да си зограф в 21 век, когато сме залети от визуална информация и лесни решения?
- От днешна гледна точка не мога да си представя как зографите са общували и обменяли информация в миналото, но те със сигурност са го правили и по този начин са изграждали и пренасяли традицията през вековете. Изследователите на църковното изкуство все още не са намерили еднозначни отговори на това как точно зографите са препредавали и усъвършенствали уменията си, какъв е бил начинът им на живот и социален статус. Ясно е, че са работили в малки или по-големи групи, където водещ е „майстора“, придружен от помощници – чираци и ученици. Учениците са заплащали за обучението си, което е продължавало до десет години. Това е бил занаят с полуномадски характер, какъвто впрочем е и днес, тъй като изписването на храм е свързано с дългосрочна работа и преместване на цялото ти битие на друго място, поне през топлия сезон, а понякога и целогодишно.
Днес имаме достъп до обширна визуална информация, свързана с църковното изкуство. Можем да препускаме през различните периоди и стилистики с едно кликване на мишката. Това ни помага да имаме широка култура, но същевременно е и голямо предизвикателство пред зографа. Как да я анализираш, да я обхванеш и синтезираш, така че „творчеството ти“ да се приобщи органично с тази многовековна култура.
Преподобни Йоан Синайски и неговата Лествица
- Детайли
- Ламброс Скончос
Четвърта неделя от Великия пост е посветена на един велик подвижник, духовна личност и отец на Църква – св. Йоан Синайски, който е по-известен като св. Йоан Лествичник по името на неговата забележителна книга „Лествица“. Изтъкването и почитането на този светец по време на Великия пост е било сметнато за полезно и наложително, защото неговото съчинение е отлично средство за духовно напътствие за всички подвизаващите се в добродетелите вярващи. Но също така неговият образ на подвижник е пример в борбата срещу душегубните ни страсти особено в тези свещени седмици.
Преподобни Йоан е роден в Палестина, според други в съседна Сирия, в около 523 г. Произхождал от заможно, знатно, но и благочестиво семейство. Родителите му се погрижили да му дадат отлично за времето образование. Но те се постарали също да му предадат своята дълбока вяра в Бога и благочестието си. Възпитавал се при добри духовни учители, от които задълбочено изучил християнското богословие.
Кръстът като образ на нашето спасение
- Детайли
- Прот. Алексей Умински
В третата неделя от Великия пост Църквата се покланя на Кръста Господен, на който Христос е разпънат заради спасението на всички хора. Светинята се подготвя от събота вечерта в олтара и в неделя в края на утринната се изнася в средата на храма, където остава цяла седмица за поклонение от клира и народа до петък на следващата, четвърта седмица. За важността на поклонението на Кръста Господен, за понятието „духовен кръст“ и за това, винаги ли нашите страдания са от Бога, предлагаме статията на прот. Алексей Умински.
Двата образа на кръста
От древни времена кръстът се свързва със смъртното наказание, при това с един от най-жестоките му видове. Разпъването на кръст е било не просто смъртно наказание за престъпника, но тази екзекуция е позорна и на нея са подлагани само робите. Свободните граждани на Рим никога не са разпъвани на кръст. Тази екзекуция била най-страшно поругаване, унижение и най-мъчителен начин за лишаване на човека от живот. Трябва да помним това и днес.
Но ние, вярващите, разбираме, че по собствена воля Господ Иисус Христос избира кръстната смърт заради нашето спасение. По особен начин Църквата ни напомня за това през Страстната седмица, когато свещеникът след богослужението произнася отпуста: „Господ, Който идва на доброволни страдания заради нашето спасение...“.
Неделя на св. Григорий Палама
- Детайли
- Свещ. Ивайло Борисов
Днес е Втората неделя на Великия пост. Този възкресен празник бележи една от важните в духовно отношение спирки по пътя и съучастието ни в Голготските страдания на Божествения ни Учител, а най-вече във всеславното Негово Възкресение. Кога е живял светецът, чиято памет честваме днес?
Св. Григорий е живял през 14 век. Това е времето и на учението на исихазма, което свързваме главно с личността на св. Григорий.
Св. Григорий е роден през 1296 г. в семейство на бежанци от Мала Азия. Фамилията Палама указва на знатно потекло, тъй като по това време обикновените хора са имали само имена и прозвища. Завършил образованието си в Константинопол, Григорий Палама имал репутацията на блестящ познавач на Аристотел. Около 1315 г. заедно със своя брат стават монаси на Атон. На Атон Григорий живее в различни манастири, докато накрая се установява в скита на св. Сава, който бил към Великата лавра на св. Атанасий Атонски. Живеейки през по-голяма част от времето си в този скит, Григорий посещавал лаврата за участие в общите служби и тайнствата.[1]
По-късно Григорий става солунски архиепископ. Почива през 1359 г., а паметта му се чества на 14 ноември, както и на днешната втора неделя на Великия пост.
Св. Григорий Палама защитава позицията, че макар и непознаваем по Своята същност, Бог е познаваем посредством Своите външни изяви, енергии. Божиите енергии са благодатта, изливана от Бога върху Неговото творение. Макар да не са Бог в Неговата същност, божествените енергии не са и нещо тварно, „те изтичат вечно от едната същност на Светата Троица.”[2]
Св. Антоний: Духът Божий не влиза в лукава душа
- Детайли
- -
Продължение от Писмо шесто
ПИСМО СЕДМО
Антоний ви поздравява, скъпи в Господа братя: радостта да бъде с вас!
Няма да се изморя да се връщам към спомена за вас, членове на вселенската Църква. Знайте това: любовта, която храня към вас, не е чисто плътска, но е духовна и е според Бога, понеже любовта, която е само плътска, е слаба, непостоянна и непрекъснато надвивана от променливи ветрове.
Тези, които имат страх от Бога и пазят заповедите Му, са Негови служители. Едно такова служение още не е съвършенство, а е правда, която ни води малко по малко към Духа на осиновението (Рим. 8:15). Ето защо пророците, апостолите, съборът на светиите, тези, които бяха избрани от Бога и им се повери апостолската проповед, всички бяха запленени от Иисус Христос по благостта на Бог Отец. Всъщност св. апостол Павел казва: „Павел, раб на Иисус Христос, призван апостол, отреден за Божието благовестие" (Рим. 1:1); „Ето защо аз, Павел, съм окованик Иисус Христов за вас, езичниците" (Еф. 3:1). Тъй че писаният Закон да ви бъде в помощ при святото ви служение до деня, когато ще ви бъде дадено да обуздаете страстите и да придобиете съвършенство в свято упражняване на добродетелта благодарение на дара, който получиха и апостолите.